Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден. Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа с живот, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята. Главна роля на тези празници имат девойките (за разлика от Коледуването и Сурвакането, които са типично мъжки празници).

Лазаровден, “Лазарица” или “Лазарова събота” се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ – така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.

Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
Вярвало се е, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит от всички жители. В отделните части на България Лазаруването може да има някои вариации – като изпълнение и като наименование.

В Априлци на Лазаровден, се прави Малък Лазар.

Той носи голяма радост най-вече на малките момиченца. Пременени, нагиздени и накичени, както се е накичила пролетта, с кошнички в ръцете, те обхождат къщите из махалата и пеят лазарски песни, а стопаните им ги даряват с яйца.

ВИДЕО Лазаруване в Априлци